Всеки човек е различен
Човешкото мислене и изграждане на характер става още от детска възраст.
В зависимост от средата и хората, които го заобикалят, той несъзнателно попива информацията, която получава. След като сме добили един модел на поведение, ние продължаваме да го следваме и в по-голяма възраст. От там вече ние имаме друга среда на наши връстници, от които също попиваме част от техният начин на мислене. Ние не си даваме сметка, че всичко и всички около нас изграждат нашият характер. Дори не се замисляме за това. А то е така и може да ни навреди. Всеки трябва да знае, че отговаря сам за себе си. Когато в дадена ситуация ние трябва да вземем решение, то трябва да бъде взето от нас самите. Не трябва да се съгласяваме напълно с друг, но и не трябва да го игнорираме. Най-важното, което един голям човек трябва да знае, е че всяко действие има последствие. Че си носим сами отговорността и не трябва да се страхуваме от това. Само, когато вярваме в себе си ще успеем, защото увереността ни дава сила. А когато човек вярва в нещо се бори за него.
На света няма двама еднакви души. Голяма роля в животът на човекът играе мотивът. Когато си поставяме някаква цел, ние се стремим към нейното осъществяване. И преминаващите перипетии изграждат нашата личност.
Въпреки всичко човек се самоусъвършенства. Всеки ден с всяко действие. Човекът греши, защото е човешко. Не може без грешки. Колкото и да се стараеш, но трябва да се поучиш. Грешките ни усъвършенстват, те ни показват кое е лошо и кое е правилно. С тяхна помощ се учим.
Нашата личност представлява това, което сме отвътре. Емоции, мисли – тези вътрешни чувства ние показваме чрез действия. Независимо дали ще действаме импулсивно или предварително премислено, това е нашето психично съдържание.
Човек се показва при отношенията си с други хора. Тогава личността се изразява, защото в нея се включва светът. Човекът не е само тяло и дух, а и всичко, до което се е докосвал.
Начинът, по който изглеждаме е отражение на това, което сме всъщност. Това, което е отвън показва нашите мисли, чувства, емоции, страсти.
Личността на човекът е съвкупност от преживявания, среда на живот, кръг на общуване и всичко, което ни заобикаля. Ние трябва да отсеем и изберем правилният начин за изграждането и усъвършенстването на нашето Аз.
Личността на човек е съвкупност от мисли, чувства и действия. Чрез мисленето свързваме нещата. Може да мислим конкретно за даден предмет, действие или човек. Може да мислим като цяло за нещата, но мисленето е процес, който е свързан с нас.
Волята е онова качество на човекът, което му дава сили да направи нещо. Ако човек няма воля да промени или да извърши дадени действия, за да разреши или изпълни конкретна дейност, то той е безволеви.
Емоциите и чувствата на човекът се изразяват по различен начин. Можем да покажем дадено чувство чрез смях, плач или жест. Емоциите са израз на нашите усещания. Ние можем да ги потиснем и да не покажем изпитаната радост или тъга, но те са огледало на нас самите. Защото като показваме как се чувстваме, ние показваме своята същност. Например, когато говорим с някой по нашите реакции той може да разбере отношението ни към него или темата, за която говорим.
Така както попадаме в различни ситуации, така и имаме различни реакции.
