Защо са ни нужни камери за видеонаблюдение – разказ
Бързах за интервю за работа. На този адрес се оказа, че има хубава бизнес сграда, малка, но добре поддържана и спретната.
Едно от първите неща, които ми направиха впечатление още преди да вляза през входа беше, че отпред на фасадата имаше камери за видеонаблюдение.
Във фоайето ме посрещна усмихната секретарка, която любезно обясни, че г-н Касабов има спешна среща и се налага да го изчакам за да започнем интервюто за работа.
Седнах и зачаках, тогава ненадейно пак се сетих за камерите пред входа и спомените ме пренесоха на едно старо мое работно място преди малко повече от 10 години.
Бях студентка в първи курс и си търсех работа, защото нямаше как да разчитам само на пари от родителите ми, макар да бях записала редовно.
Започнах в малко магазинче за алкохол, цигари и пакетирани неща до съдебната палата в София.
Уличката беше спокойна и тиха с много адвокатски кантори и офиси на нея.
Аз не бях притеснена от самата работа, защото имах опит с клиенти и работа с пари. Всичко изглеждаше добре и съвсем нормално, но няколко дребни подробности ми бяха убягнали при започването.Касата в магазинчето беше зле обезопасена и се виждаше през витрината, всеки достатъчно ловък можеше да бръкне в нея и да извади оборота. Нямах паник бутон и на практика при обир можеш само да звънна по телефона след това, а не да подам сигнал по време на самата кражба. Камерата, ако можех така да я наричам изобщо, тя не беше за наблюдение, а просто уеб камера и даже нещо не работеше както трябва. Да не говорим, че такива камери никой не използва за своята безопасност.
Нещата вървяха спокойно с работата в магазинчето и не ми тежеше, че затварям малко след 22 часа. Една вечер обаче, подпийнал клиент взе да ми досажда и да настоява да ме води на питие след като затворя магазина. Аз започнах да увъртам, че съм уморена и утре имам контролна в университета, но той настояваше. Зачудих се какво да правя, още повече приятелят ми точно сега беше извън София и нямаше как да ми помогне. Извиних се, че трябва да затварям и правя отчет, така поне успях да го накарам да излезе от магазина и да заключа за да помисля на спокойствие.
Виждах как допива бира на няколко крачки от магазина и ме чака да изляза. Нямах паник бутон за да извикам помощ, нямаше камери за видеонаблюдение да снимат, ако ме нападне, а полицията все пак не се занимава с изплашени момичета. Сетих се за един приятел с внушителен вид и му се обадих с молба да дойде да ме вземе. Щеше да ме прибере, но трябваше да го почакам до 23 часа.Влязох във вътрешността на магазина за да се скрия и седнах да чакам 1 час там, седях и си мислех как малките неща улесняват живота.Прибраха ме с такси, а „ухажора“ се шмугна в съседната уличка като видя колко едро момче ме взима от работа.Въпреки случката паник бутона и истинските камери за видеонаблюдение все още ги нямаше.Минаха 2 седмици и двама ме обраха, усетих се по-късно, докато единия ме разсейваше в далечен ъгъл на магазина, другият просто беше бръкнал и взел оборота.Моят шеф нямаше да направи нищо за безопасността ни или тази на магазина, а аз напуснах преди да дочакам следващ инцидент.