Политика
Тъй като съм млад човек, на когото, може би, по дефолт му е създадено чувството, че трябва да знае всичко на този свят, за да успее започвам наистина да се замислям какво обхваща това „всичко“. Някои ще кажат, че няма как един човек да е компетентен в много области или че е невъзможно да знаеш всичко, но нека бъдем честни пред себе си, ако искаш нещо трябва да дадеш максимума от себе си!
По заглавието може да разберете, че темата определено не е свързана с нещо разпускащо, нещо което да те развесели, а точно обратното, но нали пишем за нещата от живота, няма как да не споменем и политиката, която се крие зад всеки ъгъл на всяка една дейност.
Израснала съм в семейство, в което политиката никога не се е намирала на високо ниво. Родителите ми разговаряха с мен за всичко друго, но не и по тази тема. Няма да забравя, когато станах на 15 години как сама започнах да осъзнавам, че нищо не е толкова розово каквото го виждам аз. В един приятен летен следобед аз реших, че сега е моето време да превключа и да видя какво става „По света и у нас“. Първоначално не видях нищо особено, което да прикове вниманието, нещо, което да ме накара да се замисля, но изведнъж дадоха репортаж за Министерски съвет, в който се обсъждаше внасянето на предложение за промяна в закона за енергетиката. Погледнах нажежената обстановка, която се промъкваше между всички хора, електричеството в телата им, което ги събуждаше и те започваха с нови сили да роптаят един срещу друг. Не се бях замисляла за политика никога, даже не знаех кое правителство кое е, кои са политиците, но в репортажа започнаха да се изреждат хиляди имена на политици, тяхното мнение и към коя политическа партия принадлежат. Попаднах в един нов свят на термини, нечувани за мен, на думи, които звучаха по-сложно и от най-сложните, които бях чувала. Имената, които се изредиха, ги бях чувала само от случайни минувачи, с които се разминавах всеки ден, докато се прибирах от училище. Единственото, което знаех, че това е нещо мръсно, с което никой честен човек не може да се заминава.
До ден днешен, когато чуя думата „политика“ я свързвам само с пари, мръсни пари, които успяват да въртят света и да карат хората да извършват неморални неща. Моите представи никога няма да се променят, тъй като и обстановката в България не се променя. Хората се правят, че не обръщат вниманието, но държавата затъва все повече и повече. Един ден, когато се събудим, обстановката ще бъде такава, сякаш небето е паднало през нощта. Политици обещават бъдеще, обещават подобрение в икономиката на страната, подобрения в образованието и здравеопазването, но това са само думи и много дълги стратегически планове, създадени с цел да затворят очите на гражданите и да ги подчинят като малки марионетки. Лесно е да контролираш хора, които не разсъждават, които нямат собствено мнение за нещата и биха последвали всеки, който обещае, че ако гласуват за него ще получат 50 лева и 2 кебапчета, а ако си късметлия може и едно кюфте, което по никакъв начин няма да промени заобикалящата ни обстановка. Но, ние българите сме така, изпитваме удоволствие от това, което получаваме на момента, по бързия начин, получаваме без даже да сме си мръднали пръста. Защо сме такава нация? Защото всичко, към което се стремим трябва да бъде постигнато с минимални усилия и много безплатни неща. За да убедиш един българин да гласува не ти трябва много, само една скара, 20 или 50 лева и обещание за по-голяма бъдеща сума и пържола.
Много хора се питат защо обстановката е такава, но не разбират, че само със задаване на въпрос няма как да се получи. Свикнали сме някой друг да води собствените ни битки, да бъдем винаги в сянката на някого и никога да не се борим за идеите си. Хората напускат България за да бъдат добре някъде другаде, но с цената на какво? Цената, която плащат да са емигранти някъде и да ги гледат все едно са нищожества цял живот, заслужава ли си? Заслужава ли си никога да не се чувстваш у дома си, само защото знаеш, че в твоя дом, който те чака, няма топлина и няма как да осигуриш топлина и на близките си? А от друга страна, заслужава ли си всеки ден да мислиш за пари, за сметки, за храна, за това как да отидеш на работа, от кого да вземеш назаем, за да осигуриш и минималното, което ти е необходимо?
Престанете да вярвате сляпо на хората, които ви дават празни обещания. Тези обещания летят в пространството като малки пухчета, които само хората, които са алергични към лъжите започват да кихат и да ги гонят от себе си. Научете децата в училище да отстояват собственото си мнение, научете ги разсъждават, а не им давайте да учат фрази наизуст, защото именно те са бъдещето на България. Нека създадем хора, наистина хора, на които желанието за борба е по-голямо от желанието за пари.
Бъдете българи и никога не забравяйте собствената си история, ако я знаете! Бъдете, тези които с малко ще променят България към хубаво с всеки изминал ден! Не се предавайте, защото ако се предадем Бойко и другите анимационни герои от Парламента ще изядат България, както изяждат кюфтетата, които са вмирисали стените на Народното събрание. И нека бъдем единни, нека наистина разберем значението на думата „народ“, нека погледнем отвъд невъзможното и открием именно там хилядите възможности, които се разкриват пред нас.
