Ромска одисея
След тригодишен период на поправка и превъзпитание, гражданинът от ромски произход Таско излезе през главния вход на затвора с твърдото убеждение, че иска да стане нов човек.
Беше решил да иде в Испания, където (както се говореше) лесно може да се намери добре платена работа, а при повечко късмет и да се задоми. Имаше си скътани парици и знаеше, че ще му стигнат за самолетни билети и някой евтин хотел на първо време. Други роми – вече пътували по два – три пъти до Испания – му бяха казали, че до там летят Bulgaria air и IBERIA, но той си избра билети на българската авиокомпания. Помогнаха му да си направи от тук хотелска резервация и обзет от мечти за светло бъдеще той полетя към неясното си бъдеще на строителен труженик.
Бързо си намери работа като бояджия на един обект (пак чрез познати), заплащането беше сносно, но се работеше до късна вечер и когато се върнеше в квартирата, където се бе преместил при колеги – оставаха му сили, колкото да обърне няколко чашки, да изпсува и да заспи. Ясно беше, че мечтите и разказите са едно, а действителността – съвсем друго. Поне беше започнал да научава малко по малко езика и когато след няколко месеца шефа замърмори за кризата и за намаляване на заплащането, Таско разбра достатъчно, за да му стане ясно, че тези, които работеха незаконно първи ще бъдат изгонени. Оклюмал вървеше към кафенето, където се събираха някои българи и вече се виждаше как безславно се връща у дома. Взе си една бира и се заслуша в хорския брътвеж наоколо. Изведнъж долови някаква реплика на съседната маса и се заслуша. Хората си говореха за някаква безплатна трудова борса Un Trabajo и за някой си български адвокат, който подготвял документи за работа. Той попита и си записа адресите, после бързо се прибра и цяла нощ мисли усилено.
На другия ден стана рано, изкъпа се, избръсна се и мина през близкия салон да се подстриже на път към един магазин за мъжка мода. Там даде голяма част от спестените си пари за костюм и когато излезе по нищо не се различаваше от заобикалящите го млади испанци, забързани към офисите си. Тук е момента да споменем, че момъкът беше напет и по снага и по лице.
Та когато се появил при адвоката (който ни разказа историята) и поздравил възпитано, нашия познат юрист бил до такава степен впечатлен, че взел присърце конкретния случай и много му помогнал да си стъпи на краката. Сега ромът Таско има собствена строителна бригада и прекрасна съпруга, с която живее в малка къща в Испания, чийто двор е пълен с български рози и иска момче, за да го кръсти на името на адвоката, който го оценил в онзи труден момент.
