Работодатели или робовладелци
Работодатели или робовладелци или има ли права обикновения работещ човек в България
Всички знаем колко е трудно да се намери работа в България. Заобиколени сме от млади и зрели хора, които безуспешно търсят работодатели, медиите тръбят ежедневно за растяща безработица, партиите се надпреварват да предлагат “решения” на въпроса. А повечето хора се съгласяват да работят без договори и осигуровки, само и само да вземат някой лев отгоре. На този фонедна история за загубена работа ме трогна и възмути.
Преди месец млада жена, бременна във втори месец е “освободена”от работодателя си по “взаимно съгласие”. Под пряк натиск и диктовка на шефката си тя е принудена да напише и подпише молбата си за напускане по чл.325 от КТ и веднага и връчват заповед за прекратяване на договора. Коя бременна жена би се съгласила доброволно да напусне работата си ако се чувства добре и работоспособна? Защо? За да се озове в бюрото по труда с минимално обезщетение за 4 месеца и само година минимално майчинство! Едва ли! Какъв е шансът и да си намери друга работа?
След шокът от внезапното “напускане” героинята ни се свързва със свой близък,който я съветва да да отиде в Инспекцията по труда. Там отзивчива служителка я съветва какви документи да напише и какво да направи, за да търси правата си незабавно. Оказва се, че споразумение с работодателя е невъзможно и съдът е единственото място, където може да се разреши този казус.
Съд!? Каква е първата асоция в България, когато чуете думата “съд”? Корупция, безкрайни дела, ходене по мъките… Вероятно това очаква и тази жена, но тя се решава на тази стъпка, за да докаже, че работодателите нямат права на робовладелци. Неморално и нечовешко е в нашата държава да се експлоатира труда на хората-да не се сключват договори, да не се признават болнични, да се отказват увеличения на заплатите с оправдание: “Криза е!” В същото време шефовете намират средства да си купуват нови джипове и да ходят на скъпи почивки. Криза! Да, има криза, но тя е по-дълбока в ценностната система на хората с власт и пари, отколкото в икономическата сфера.
Краят на историята на нашата бременна героиня, събрала смелост да съди работодателя си за неправомерно отстраняване от работа все още предстои. Шансовете и да спечели делото не са 100% сигурни. Битката между Давид и Гулият в съдебната зала няма да е лека, но според мен тази жена заслужава уважение за това да се опълчи срещу несправедливостта.
Работник не е равнозначно на роб и би трябвало всеки да има реално право да се труди в нашата мила родина без страх, че всеки момент може да се окаже на улицата. Работодателите би следвало да се санкционират по-строго за неспазване на трудовото законодателство и своеволията, които си позволяват.
