Бягството на младия човек
В живота всяко едно начало е трудно. Трудно е да започнеш каквото и да е. От някое важно решение, до началото на една проста статия в интернет. А може и ние хората съвсем несъзнато да си усложняваме с живота. С мислене там, където ни е нужно чувстване, и чувстване там, където ни е нужно мислене. Да, началото е трудно. Първата стъпка сигурно е най-трудната в абсолютно всичко, в което се захванем. Но не е ли и първата стъпка най-важната. Защото с нея започва всеки един път.
Нека не приемаме пътят като едно физическо пътешествие. Предпочитам да говорим за пътят на умът. Пътят, по който “храним”мозъка си. С знания, опит, житейски събития. Може би всеки едни българин в младините си е чувал думи от сорта “избягай от тук”, “иди някъде”, “върви надалеч”, “тук нищо не става”. И то е чувал все подобни неща от по-големи хора, останали точно тук, откъдето те пропъждат за твое добро.
Винаги съм мразила тези разговори. Защото който и да е, не мисля, че е редно да ти дава първо нежелани съвети, и второ, да отключва тема, която дори не си дал и най-малък намек, че искаш да говориш по нея. Явно вече в българската ни кръв се е заложила тази тема за бягството и успехът в живота, която се отваря точно, когато някой младеж от обкръжението ни е млад и се лута и те първа ще си търси място в този свят. Времето, когато младият човек трябва да се оправя сам. Думите са най-големите оръжия в човечеството. И когато се чувстваш добре там, където си, и едновременно с това ти казват, че там, където си, не е добре, няма как да не се объркаш. И така бягаме. Лутаме се цял живот из някой далечен и преселен град или някъде отвъд океана, търсещи онова, което сме имали там, от където сме избягали. Зародено ни е все да сме негативни, все да бягаме, но защо?! Предците ни не са бягали. Защо възрастните хора смятат, че когато се махнеш от родното си място, успяваш в живота? И когато отвориш пък тази тема, горко ти. Започват разговори за това, как навсякъде е трудно, безплатен обяд няма и т.н, и т.н. Нека признаем нещо. Ние, младите, имаме достъп до повече информация от вас, възрастните, които на нашите години, не са имали такъв достъп. И ако ние младите сме малко интелигентни, бихме се използвали по добър начин от предоставените ни възможности. С един клик може да видим света и да изберем какво искаме, или просто да си мислим какво искаме.
Никъде не го пише официално, но главната цел в живота е да сме щастливи. Защото в щастието се крие всичко важно за нас. И тази игра на думи, на която се подлага всеки младеж, това несъзнателно манипулиране и налагане на избор и насока в живота, е погубващо за развитието на страната ни. Днес някой е решил да остане вкъщи с родителите си. Той е на 18, учи, но е решил, че ще поостане още малко. Защо е нужно съседката да идва и да повтаря да бяга? Друго пък момиче на 21 си намира работа в Общината на нейния град. Защо това да е по-малък успех, отколкото да хвалим детето на позната, което е в чужбина и си е намерило работа като барман? Няма нищо лошо да се хвалят децата, но защо тези, които са около нас, са най-незабелязаните и малко или много неуспели в очите на близките?
Човек би трябвало да е там, където се чувства добре. Възможности има навсякъде с така бурното развитие на технологиите. Можеш да учиш от село. Можеш да работиш от кафенето. Можеш да постигнеш неща, за които по-рано само си мечтал. Можеш да промениш родното си място. Само ако имаш желание. И си упорит, когато другите се опитват знайно и незнайно да ти отнемат тази жажда и надежда за по-добър живот. А може би точно това е проблемът. Точно в това се корени нашето мърморене как държавата ни не е държава.
Би трябвало да търсим мястото, където се чувстваме добре, да се устроим там, да учим или работим, няма значение. Важното е да сме щастливи. Защо да не сме и в родните си места, ако това ни кара да се чувстваме добре? Да, може би е по-лесно да останеш, отколкото да отидеш в чужбина например, но ако се трудиш да завършиш висше или да работиш, уверявам, всички, които мислят, че е лесно – не, не е. И тогава, ние младите изпадаме в една задънена улица, където се разминава нашето мислене и всяко останало. И в крайна сметка печели онази комшийка, която ни е казала да се махаме. Махаме се, устройваме се на друго място и вече възрастни, казваме и ние на децата си да бягат. Ами не деца, не бягайте! Намерете си място! Пътувайте! Вижте свят! Но не бягайте!
Толкова объркано общество се е създало и ние сме в него, и не виждаме накъде отива всичко, защото омаловажаваме силата на думите, и е много трудно, когато не мислим какво говорим. Да избереш да останеш в родното си място, да знаеш възможностите там, и да избереш да отидеш на другия край на света, хората трябва да приемат, че това изисква една и съща сила, едно и също решение. Да останеш тук, не те ограничава. Всичко е в умът. Можеш да си в най-хубавият град, а да не излизаш от квартирата си. Има толкова много примери, а когато някой ни говори, нас ни взима само за един пример.
А ние сме толкова различни. И с толкова различни цели и желания. Да успееш в живота не е въпрос на география. Да успееш се крие в заложбите ти, които се откриват с умения, знания, опит, пътуване, но не и бягане. Да си щастлив там, където си, независимо дали до твоите близки, или не, е въпрос на избор, и никой няма право, а ти ще имаш задължението да не търпиш, някой да ти казва, как твоята е лесна, неговата трудна. Не, не е. Когато си щастлив там, където си, когато обичаш това, което си направил, трудното ти се струва лесно. А това трудно и лесно е просто едно сравнение на опитът, който си натрупал и на решенията, които си взимал.
Затова е важно това, което е важно за теб. И успех не е да знаеш да плачеш на Облаче ле бяло. Успех не е и да не знаеш. Успял си, когато си направил това, което си искал. Въпреки всичко и всички. Но не и въпреки теб. И от името на младите хора – доверете ни се! Можем да бъркаме, но ще се оправим. И вие сте минали по този път. А ако много настоявате, избягайте вие, и тръгнете по своя си път. Възрастни сте ще кажете? Ами на младини? Или тогава са били хубави години?
Най-трудно е началото. Особено за нас, в тези времена. Не го правете по-трудно, а бъдете с нас. Не е ли успех човек да направи нещо за своя роден край?! Ако не е успех да си щастлив, то кое ще е успех? Успехът има толкова много разновидности, колкото и мечти има по света. Но успехът не е само едно. Успехът не е бягство.
