Я, имам си тинейджър в къщи?
Забързани и унесени във времето с вечно недостигащи средства, изведнъж осъзнаваме, че децата ни са пораснали. В един момент осъзнаваме, че разговорът с тях е станал по обтегнат. До вчера сме си говорили за кукли, коли… А като се замислиш може би не е било вчера.
Като се огледаш не щеш ли разбираш, че си се оказал по средата на един тинейджърски живот, толкова енергичен, толкова различен. И осъзнаваш едва сега, че детето ти е пораснало.
Всъщност знаете ли не е толкова трудно за момент да спреш този тинейджър и да поговориш с него. Той вече има собствено мнение. О, да. А ти трябва да го чуеш. Така ще се доближиш до него. Ще разбереш неговите вълнения. Само трябва да седнеш до него и да го заговориш. Не обещавам, че ще ви е лесно, няма и да усетите след това колко дълго сте говорили. Освен, ако не го отегчите със съвети. Знаете ли? В такъв момент ще останете по близо до него, ако му разкажете някоя случка от миналото Ви. Да. Разбира се. Какво искате да ми кажете, че Вие не сте правили лудории. О, та Вие сами не си вярвате, защо си помислихте, че аз ще Ви повярвам.
Това е от мен. А сега вървете до Вашия тинейджър и се насладете за час заедно в киното или на разходка. И бъдете негов слушател. Повярвайте ми това е важно за него!
