Една обществена тайна
Всеки си мисли, че знае много или всичко за любовта. Аз пък съм склонна да твърдя, че никой не знае нищо за нея… Има купища теории и дефиниции, описания, сравнения, предположения, анализи, проучвания, статистики, реферати и прочее, с които обществото се стреми да я опознае… Но как бихме могли да я познаваме на 100%? Сякаш да се опиташ да опитомиш цяла джунгла! Та ние си нямаме понятие от нея!
В днешното общество всеки следва модата и общоприетите принципи. Това разбива здравото ни мислене и разрушава възможността да опознаем любовта. Ако се вгледаме малко по – задълбочено в нещата, без да се влияем от странични фактори или от чуждо мнение, тогава може би щяхме да имаме далеч по – голям успех !
Но какво всъщност се опитвам да обясня… Факт е, че любовта е необятна и всеобхватна, необуздана и непозната за човека. Но има нещо, което, всъщност, всеки от нас трябва да знае. Макар и да е умопомрачаващо, макар и да звучи глупаво, макар и да е абсурдно или странно, е вярно! И го зная не само от личния си опит, знам го от стотици книги, които съм изчела, знам го от опита, който близките ми споделят с мен, знам го от случаите, които съм наблюдавала със собствените си очи… Това е един небрежен, но неуспорим факт: Всеки се преструва ! Факт е! Неуспорим!
Така.. какво имам в предвид? Хайде да наблюдаваме следната ситуация: Мъж и жена са заедно от съвсем скоро… Как постъпва всеки от тях? Стреми се да се хареса на другия. Как го постига? Като прави всичко, но не и да бъде себе си. В момента, в който на вратата ни почука любовта, ние нахлузваме огромни маски и ги носим до края на съществуването и. Преструваме се. Това имам в предвид! Мъжете в 21 век се правят на „гъзари”, „пичове”, „свалячи” и „сърцеразбивачи”, а жените на „изкусителки”, „лоши момичета”, „недостъпни” и прочее…
Това, което е интересно и интригуващо е факта, че в днешното общество, за да оцелееш (без да бъдеш „разбит” или „зарязан”), трябва да играеш театър.
За да може една жена да бъде истински уважавана, тя трябва да е силна и да отстоява себе си. Както казва Шери Аргов* „мъжете си падат по кучки”. Да, но зависи как гледаме на понятието „кучка”. А вие най – вероятно го възприемате погрешно. Нямам в предвид, че трябва да застанете на 4 крака и да започнете да джафкате, нито пък да използвате груби мазохистични техники (камшици, нашийници и прочее), нито пък да сте отдръпната и лоша. Трябва да сте секси, красива, мила, дори недостъпна, но по по – специален начин. Трябва да сте жената, която знае коя е ! Жената, която няма нужда от мъж, за да оцелее, но е избрала мъжа до себе си, защото и е приятно (за момента) с него. Тук се сещам за известната фраза „Няма идеален мъж, има мъж за идеалния момент” 🙂
Ами мъжете? Те как трябва да постъпят? Ами те трябва да са… джентълмени, умни, красиви, изтънчени. Най – важно е обаче мъжът да не бъде страхливец, да бъде, също както жените, недостъпен, но с финес ! Той трябва да знае какво иска една жена, трябва да знае как да и го даде, но също така, да знае КОГА да и го даде. А именно тогава, когато го е заслужила…
С други думи: Бъди всичко, което ти е най – трудно да бъдеш…
Толкова е тъжно, че трябва да се преструваме, за да може мъжете винаги да ни гонят, или пък, че мъжете трябва винаги да измислят разнообразни варианти да ни спечелят.. Тъжно е, че се налага да живеем в страх, лишени от любовната магия (понеже в 21 век тя почти не съществува). Е, съществува и известното твърдение, че „всяко правило си има изключения”, което важи с пълна сила и в този случай. Но все пак, масово обществото е такова, каквото го описах по – горе … И това е една уж добре пазена обществена тайна. Тайната, която ако някой произнесе на глас, рискува да бъде прогонен или набеден за глупак и грешник 🙂
