Ранно обучение
Просперитет, успех и щастие – това са все цели и мечти на отговорния родител, когато планира бъдещето на своето дете. Такива мисли и надежди се прокрадват у него още, когато детето е на път или е съвсем мъничко, тогава, когато основната задача е физическото оцеляване – да бъде то нахранено, подсушено, изкъпано. Такава е човешката природа – да се мисли в перспектива, да се търсят оптималните варианти поколението ни не само да оцелее, но да бъде с мъничко по- добро и по – добре от нас.
Някои от факторите, които влияят на развитието на нашето дете са извън нашия контрол – общество, природни дадености…Много са обаче, възможностите, които има родителя за положително въздействие и направляване на процесите. За това благоприятства фактът, че до 5-6-7години връзките на детето със света стават основно чрез родителите в контролирана семейна среда.
Това време трябва да се използва пълноценно, за да се създаде базата, основата, върху която детето ще се изгражда като един мислещ, пълноценен и самоуверен човек.
И тъй като обществото е поело по нов път на развитие (или поне се опитва), по който за индивида ще бъде важно „не какво имаш, а какво можеш”, родителите са длъжни да вложат максимални усилия в тази посока.
Една от възможностите, които имат е да се погрижат за ранното обучение на децата си. Не става въпрос за ранно образование. Става въпрос за целенасочено развитие на потенциала и мисленето на малкия човек. И всичко това се случва в ежедневието и в подходяща достъпна игрова форма.
Редица изследвания на физиологията на мозъка и в областта на детската психология установяват, че ключът към развитието на умствените способности на детето са познанията придобити през първите три години от живота му, т.е. в периода на развитието на мозъчните клетки.
Детето не се ражда гений или глупак. Всичко зависи от степента на стимулиране развитието на главния мозък през първите три години.
Важно е през този период родителите да бъдат и строги и ласкави. По – късно, когато детето започне да се развива самостоятелно, трябва да се зачита волята му, да се уважава неговото „Аз”. Родителското попечителство да се прекрати до детската градина.
Намесата и натискът след това могат да погубят таланта му и да предизвикат съпротива. Родителското участие трябва да се изразява в добронамерено наблюдение и позитивна подкрепа.
В съвременната педагогика са познати различни методи за ранно обучение на децата. „Системата Монтесори”,” Методите на Глен Долман”, „Адаптацията на Сесил Лупан”, „Кубчетата на Зайцев”, „Методите на Никитин”, „Валфдорска педагогика”. Това са едни от най-популярните в момента методики. Информацията за тях е достъпна.
„Адаптацията на Сесил Лупан” представлява видоизменени методите на Долман и приложени към възпитанието на дъщерите на авторката. Методиката й не цели „култивиране на гении(както е при Долман), а по-скоро обучение чрез игра.
Глен Долман предлага интересна, но прекалено ангажираща и трудоемка методика. Тя може да се приложи от тримесечна възраст с идеята, че „от абсолютно всяко дете може да се направи гений”.
„Методът Никитин”(приложен върху собствените му деца), води до следните успехи: на три години те започват да четат, на четири – да разбират чертеж, на пет – решават прости уравнения и „пътешестват” по картата. Освен това стават самостоятелни, инициативни, отговорни.
„Системата Монтесори” предлага още в ранна възраст, на 2,5 – 3 години да се даде на децата възможност да правят нещата сами, а възрастните само да ги насочват и да им помагат. За целта се създава определена среда и ред, способстващи развитието на детето.
Идеите на Масару Ибука, създателят на „Сони”, са също много стойностни в посока ранното обучениена детето. Негово е твърдението, че „надареността на детето е резултат от целенасочени усилия на родителите и правилната обкръжаваща среда”. Според Ибука:
.малките деца могат да усвоят материя, която по-късно би им била трудна;
.възрастните учат с труд и лениво, а децата учат с готовност, играейки;
.родителите не познават реалните възможности на децата си. Тъй като до тригодишна възраст се развиват 70 – 80% от мозъчните клетки, то през този период 0 – 3г. трябва да се насочат усилия за ранното развитие на децата.
.майката е тази, която може да разпознае моментите за намеса, насока, подкрепа.
На тази тема Масару Ибука пише книга „След 3 е вече късно”. Тя се явява обобщение на заниманията му с различни коригиращи методи, свързани с отглеждането и възпитанието на сина му, който е аутист.
В нашите представи съществува идеята, че първите седем години от живота на човека са много важни за бъдещето му развитие. Чували сме изрази „Липсват му първите седем”, „Това се учи през първите седем години”. И това наистина е вярно. В най–ранна възраст индивидът е особено възприемчив към нови впечатления, нови знания, нови умения. Всичко е все още ново и интересно, следователно трябва да се пробва, да се изследва и научи.
Родителите, премного ангажирани, премного млади и неопитни, не обръщат специално внимание на обучението на малкото дете, смятайки, че е рано и, че е безсмислено. Те трябва,обаче да знаят, че ранното обучение не изисква много време и средства, а се отплаща многократно.
Основна роля през този ранен период се пада на майката, тъй като основно тя е тази, която се грижи за детето. Тя трябва да възпита у него ценностите на съвременното общество, за да стане то самоуверени щастлив млад човек.
Поради бързите и дълбоки обществени промени, поради многото и разнопосочни педагогически и образователни методи и концепции, майките, естествено са затруднени и объркани. Добре е те да се информират и спокойно и последователно да използват в ежедневието най-подходящите за тяхното дете методи на възпитание. Трябва да се работи търпеливо и последователно, без резки промени, за да не се навреди на детето. Масару Ибука предлага родителят да възпита първо себе си, защото основно възпитава личния пример.
Целта на възпитанието и обучението трябва да е – вашето дете да бъде по – добро от вас.
Не на последно място по важност, Ибука поставя възпитаването на качеството доверие. Какъвто и негативен опит да имат родителите, не трябва да го предават на детето си. Колкото и умно да е детето ви, без доверие в хората и в обществото, то няма да постигне много.
Правилата на Масару Ибука
- Заниманията с детето трябва да започнат с раждането му.
- Всяко дете може да се учи добре, всичко зависи от метода на обучение.
- Всички хора, които нямат физически увреждания, се раждат приблизително еднакви.
- Структурата на мозъка се формира до третата година.
- Съвременното възпитание прави грешка, разменяйки местата на периода на „строгост” и периода „всичко е възможно”.
- За децата „трудно” и „лесно” не съществуват като понятия.
- Мозъкът на детето може да събере неограничено количество информация.
- Детето запомня само това, което му е интересно.
- Много навици не могат да се придобият, ако не са усвоени в детството.
- Можете да развиете слуха на дете с нарушен слух.
- Най-важното е обкръжението, а не гените.
- Стая, лишена от стимулатори е вредна за детето.
- Нервността на родителите е заразна.
- Присъствието на баба и дядо създава добър стимул за развитието на детето.
- Да се поощрява общуването му с деца.
- Злобата и завистта в детето са отражение на безсилието му.
- По- добре да похвалиш детето си, отколкото да му се скараш.
- Не се присмивай на детето си.
- Интересът е най-добрият мотиватор.
- Детето обича всичко ритмично.
- Любопитството на детето е важно условие, за да опознае свето около себе си и е абсолютно задължително за умственото му и интелектуално развитие.
- Интересът на детето трябва да се провокира.
- Развивайте в детето си интуицията.
- Неправилното хранене развива лоши навици за цял живот.
- Дневната програма развива чувството за време.
- Повторението е най-добрия начин да се стимулира интереса на детето.
- Детското въображение и фантазия развиват творческите способности.
- Музикалното образование в ранна възраст се отразява дори и на външността на детето.
- Свиренето на цигулка развива черти на лидер.
- Заучаването на стихотворения тренира паметта.
- Детето е велик имитатор.
- Успехът в една област дава увереност и в други области.
- Дайте на детето си моливи възможно най-рано.
- Детето има свое виждане за ред.
- Ролевите игри развиват творчеството у детето.
- За детето работа и игра са едно и също нещо.
- Физическите упражнения стимулират развитието на интелекта.
- Тренирайте лявата ръка също както дясната.
- Разходките са полезни за децата.
- Двигателните способности се нуждаят от тренировка.
- Важно е да се започне със спорт в най-ранна възраст.
- Общуването на детето с майката и най-вече осезателното общуване е важно за умственото развитие.
- Ранното развитие не е подготовка за детската градина.
- Без перспективи за бъдещето е невъзможно правилното възпитание.
- Няма нищо по-важно от възпитанието на детето.
- За да възпитавате детето си, първо трябва да възпитате себе си.
- Учете се от вашето дете.
- Майката може да помогне на детето си по-бързо, отколкото бащата.
- Не правете нищо против волята на детето.
- Децата не са собственост на родителите си.
- Нека детето бъде по-добро от вас.
- Неувереността на майката вреди на детето.
Принципи на Мария Монтесори
1. Никога не прекъсвай детето докато то само не се обърне към теб.
2. Не говори лошо за детето нито пред него, нито зад гърба му.
3. Съсредоточи се върху развитието на доброто в детето, така че за лошото да остава все по-малко място в него.
4. Проявявай постоянна грижа за обучаващата среда. Помагай на детето да установи конструктивно взаимодействие с нея. Показвай му мястото на всяко едно пособие и начина на работа с него.
5. Уважавай детето,макар и да е направило грешка и може сега или по-късно да я поправи, но веднага твърдо го възпирай да използва неправилно дадено пособие и не му позволявай да прави нещо, което е опасно за самото дете или за някое друго дете.
6. Помагай на децата, които искат да работят, но се затрудняват в избора си.
7. Уважавай детето, което си почива или наблюдава работата на другите, или размишлява как да свърши нещо. Не го принуждавай насила да започне веднага да се занимава.
8. Бъдете готови да отговорите на детето винаги, когато ви пита.
9. Показвайте и обяснявайте на децата, които са се отказали от някаква дейност. Помагайте им да усвоят материала. Правете го сдържано, спокойно, с любов.
10. Винаги в общуването си с детето използвайте добри маниери. Предлагайте му най-доброто от себе си и от средата, в която се намирате.
Чудесен и много полезен материал. Даже го намирам за задължителен.