Какво означава да си родител? (На какво се учиш и какво ти струва?)
Общо прието е, че родителите трябва да знаят и да могат всичко. Поне така смятат онези, които за първи път се сблъскват с идеята, че очакват дете. Те считат, че трябва да могат да се справят с всеки проблем, да успеят да реагират правилно при всяка ситуация и да са безгрешни. Това заблуждение е временно. Опитът ме научи, че първо е необходимо време да свикнеш с идеята, че вече си родител. След това да приемеш, че животът ти е променен завинаги и да се приспособиш към новата ситуация. Аз например, като новоизлюпил се родител, вярвах, че от мен се очаква винаги да знам отговорите и да правя всичко както трябва. Изчетох доста литература относно отглеждането на деца, събрах пълна информация за това какво следва и как трябва да реагирам на промените. Но в крайна сметка животът ми показа, че никой не се е родил научен и най-вече, че някои неща липсват в книгите. Бях изключително педантична относно дребните детайли, описани в книгите, но животът не може да бъде воден като по книга. Бързо разбрах, че не съществува такава книга, която просто да отвориш и да намериш всички отговори. Необходимо е време. Време да свикнеш с новия си живот, време да опознаеш детето си, време да се научиш как да реагираш и да се справяш с проблемите. А те са много. Всеки ден те изправя пред нещо ново, няма два еднакви дни или два еднакви проблема. Именно затова е необходим правилен подход към живота като цяло. Да си родител означава да се научиш да носиш отговорност не само за себе си, да осъзнаеш колко важна е всяка твоя постъпка, да имаш по-големи изисквания към самия себе си за да бъдеш достатъчно добър пример за детето си. Да си родител означава да се промениш. Тази промяна не винаги е лесна. Налага се да се откажеш от начина си живот до момента, да правиш компромиси със себе си и постоянно да се учиш. Да си родител е предизвикателство. Никак не е лесно да приемеш идеята, че вече не разполагаш с времето си, че животът ти започва да се върти единствено около детето ти и след време усещаш, че той се формира главно през неговата призма. Свободното ти време е отделено за него. Всички решения, които взимаш се претеглят първо от гледна точка на детето. Кое би било добро за него и кое не. В деня, в който станеш родител, се отказваш личния си живот и се посвещаваш единствено на друг човек. Напълно погрешно е да се смята, че нищо няма да се промени, това би било грешка. Всичко се променя.
Да си родител, обаче е нещо повече от това да правиш компромиси със себе си и с начина си на живот. Родителството е огромно предизвикателство, което те кара да се развиваш, да се учиш и да станеш по-добър човек. Родителството разкрива нови възможности и променя коренно възгледите ти за света. Няма по-прекрасно нещо от това да виждаш, че се справяш добре като родител. Една детска усмивка компенсира всички трудности, с които си се сблъскал. В лицето на малкия човек ти печелиш някой, който не само ще изисква от теб да си по-добър, но и ще ти помогне да станеш такъв, дори без да го осъзнава. Детето е твоят най-голям съдник, то е едновременно твое копие и наставник. С негова помощ ти можеш да се промениш. В очите му виждаш себе си, както с добрите, така и с отрицателните си качества и навици. Детето те научава истински да обичаш, да си загрижен за някого повече, отколкото за себе си. Помага ти да видиш живота в коренно различна светлина. То предизвиква в теб емоции, които никога не си предполагал, че можеш да изпиташ. Това е едно друго измерение.
Независимо от това какво си очаквал от родителството, то няма нищо общо с твоите представи или ги променя с течение на времето. Независимо колко си подготвен за това, впоследствие се оказва, че си нямал представа какво означава да си родител. Често мечтите и надеждите ти се различават от истинския живот, но свикваш да се приспособяваш. Очакванията ти често надвишават реалността и понякога този факт те разочарова, но свикваш да приемаш и това. Детето ти е човек, ти също и в тази връзка нищо човешко не ви е чуждо. И двамата грешите и после съжалявате, но и двамата се учите от грешките си. Понякога ти се учиш дори повече от детето, с оглед на това, че се налага да променяш вече изградени качества и мироглед. Детето е като книга с бели страници. Всеки ден от живота му попълва страница от него. Всеки ден от вашия съвместен живот го учи на нещо ново, дава му нови възможности и разкрива пред него един нов свят. Основен принцип на родителството е да очакваш неочакваното.
Децата от своя страна, въпреки очакванията ви, се задоволяват с малко. Те не държат на най-прекрасната играчка, на най-красивата дреха, най-скъпия подарък. Това, от което имат нужда е истински да ги обичате, независимо от всичко. Те очакват да сте пример за тях, но са склонни лесно да ви прощават грешките. Не очакват да сте идеални и не изискват от вас да бъдете нещо, което не сте. Те нямат нужда само от материалната ви подкрепа, те имат нужда да се чувстват обичани, защитени и закриляни. Децата осъзнават грешките си по-лесно от възрастните. Склонни са да се извиняват и очакват да ги научите как да ги поправят. Децата очакват много от вас, но ви обичат точно такива каквито сте. Те не искат и нямат нужда от други родители. Вие сте единствените най-добри родители за тях. Децата искат топлина, сигурност и любов. В техния малък свят те трябва да се чувстват защитени. Необходимо е да знаят, че въпреки всичко вие ги обичате и те са най-важното нещо за вас. Исканията им са прости – те очакват да ги похвалите, когато се стараят и да им направите забележка, когато са сгрешили. Ако не реагирате по този начин, детето ще израсне с погрешни изводи за живота.
Вие сте първите учители на вашето дете. Вие първи започвате да го учите да се усмихва, да мисли, да се изявява и да се радва на живота. Вашето дете е специално, уникално и различно от всички деца. То се различава от останалите в развитието, качествата си и вродените си възможности. Всичко, което правите в първите години от живота на вашето дете, има голямо значение за неговото развитие във всякакъв смисъл. Вие трябва да се научите да бъдете добри родители, т.е. да помагате на детето си да развива своя потенциал, да откриете какво го влече, какво умее и да му помогнете да развива вродените си таланти. Необходимо е да обръщате внимание на въпросите му и на това какво точно го интересува, трябва да се научите да познавате вашето дете. Необходимо е да помислите за своята философия на родителството – да си дадете сметка какво точно очаквате и какво се очаква от вас като родители. Замислете се кои сте вие, какво искате да възпитате във вашето дете, кои ваши качества не искате то да притежава и какво трябва да промените в себе си. Изяснете целите си като родител, вашите ценности и приоритети. Не пропускайте да научите детето на онова, което умеете най-добре. Децата са огледало на родителите, те се учат от това, което виждат по подражание, а не от това, което им говорите.
Ако децата са заобиколени от враждебност, те се научават да се бият. Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат. Ако изпитвате съжаление към децата, те се научават да се самосъжаляват. Ако към тях се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват. Ако децата се измъчват от ревност, те се научават да завиждат. Ако живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни. От друга страна, ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи. Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени. Ако получават похвала, те се научават да бъдат упорити в постигането на целите си. Ако децата получават одобрение, те се научават да харесват себе си. Ако се отнасяте към тях с любов, те се научават да получават и да дават любов. Ако получават признание, те се научават да бъдат самоуверени. Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри. Ако живеят сред честност и почтеност, те се научават на истина и справедливост. Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората. Ако живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа. Необходимо е да подхранвате самооценката на децата. В никакъв случай не трябва да ги омаловажавате, обиждате, унижавате или ругаете. Вашата задача е да помогнете на Вашето дете да вярва в себе си и да развие чувство за уважение към другите. Трябва да му помогнете да открие таланта, който носи и интересите си. Трябва да му помогнете да се научи на самоконтрол и самодисциплина, защото няма винаги да сте до него. Тъй като го обичате и цените, трябва да приемете, че имате решаваща роля в живота му. Пазете го, когато е възможно от физически вреди и емоционални болки, но го оставяйте само да опитва и да се научи. Научете го на постоянство, научете го да не се отказва, ако срещне трудност. Детето е приоритет в живота Ви – от появяването си на този свят, то се превръща във важен фактор в решенията, които взимате. Но независимо от всичко, най-важно е да го обичате, да му казвате и да му показвате всячески това.
След всичко казано дотук, да си родител изглежда прекалено трудно, но всъщност не е. До себе си имате един малък човек, който Ви обича, разчита на Вас и Ви вярва. Детето не очаква от Вас чудеса и разбира отлично, че не сте идеални. Не го подценявайте. Старайте се да бъдете за пример и да премахнете онези качества и навици от себе си, които не искате то да придобие. Детето Ви възнаграждава за усилията многократно. Достатъчно е само да усетите малките му ръчички да Ви прегръщат, да усетите вярата и надеждата, която храни то във Вас, само две мънички думи „Обичам те!” са достатъчни за да разберете, че си струва.
„Добрите родители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалечe и да правят онова, на което са били научени.”
