Разделяне и делба на поземлен имот
Става дума за две тясно свързани, но различни процедури. Фактическото разделяне на поземления имот (дворно място, нива или друг вид) е предпоставка за делбата. Преди да делим съсобствен имот, трябва да изясним дали е възможно от него да бъдат образувани два или повече самостоятелни имота така, че да бъдат спазени нормативните изисквания по Закона за устройство на територията (ЗУТ) за минимална големина (площ), лице, достъп от улица и др., както и да се осигури пълноценно застрояване и ползване на новосъздадените имоти. Възможно е разделянето на имота на два и повече по-малки имота да не е свързано с наличие на съсобственост, а да е продиктувано от намерение на собственика по-рационално да ползва или да се разпореди със земята.
Ако имотът се намира в територия, за която има влязла в сила кадастрална карта, разделянето му се извършва с акт на началника на съответната териториална Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК). В СГКК се внася скица-проект за изменение на кадастралната карта, като изменението се състои в обособяване на самостоятелни поземлени имоти от имота, който подлежи на разделяне. Всеки новообразуван имот получава самостоятелен идентификатор, срещу който като собственик или собственици се записват собствениците на първичния, вече разделен имот. Правото на собственост на разделения имот се възпроизвежда за всеки новообразуван имот точно такова, каквото е било преди разделянето. Например, ако един поземлен имот е имал трима собственици, след разделянето му на три имота, всеки от тези три имота ще бъде съсобствен на същите трима собственици. Разделянето на имота не прекратява съсобствеността. Това е предмет на правна сделка (при доброволната делба) или на съдебно производство (при съдебната делба).
Ако имотът е в регулация и в територия, за която няма влязла в сила кадастрална карта, компетентен да извърши разделянето му е кметът на съответната община, който утвърждава изменение на действащия подробен устройствен план (ПУП) – План за регулация. Ако става дума за имоти в неурегулирана местност, за която все още не е одобрена кадастрална карта (ниви, ливади лозя или овощни градини), разделянето им става от Общинските служби по земеделие (ОСЗ), които одобряват изменения по партидата на имота в Картата на възстановената собственост (КЗО), като нанасят нови проектни номера на новообразуваните имоти.
При всички случаи в скицата-проект се описва как се разделя имотът и каква е квадратурата и границите на новообразуваните парцели или имоти. Скицата-проект се внася за одобрение и нанасяне в кадастъра.
След влизане в сила на акта, с който компетентният орган утвърждава образуването на нови самостоятелни поземлени имоти от имота, който се разделя, се пристъпва към финализиране наделбата – правната процедура, в резултат на която се ликвидира съсобствеността и всеки от съсобствениците придобива изключителна собственост върху някой от новообразуваните поземлени имоти. Съществуват 2 правни възможности за постигане на този краен резултат – доброволната и съдебната делба. Ако съсобствениците са постигнали съгласие относно това, кой от тях кой от новообразуваните имоти ще придобие, дали и кой на кого ще плати някакви суми за уравняване на дяловете, то те сключват договор за доброволна делба пред нотариус, който заверява подписите им; договорът се вписва в имотния регистър на Агенцията по вписванията. Ако делбата се извършва по съдебен ред, във втората фаза на делбеното производство съдът назначава съдебно-техническа експертиза и въз основа на заключението на вещото лице по нея съставя проект за разделителен протокол; след одобряването и заверяването му в окончателен текстови и графичен вид от СГКК съдът пристъпва към разпределение на дяловете, което при липса на споразумение между съсобствениците се извършва чрез теглене на жребий. Разбира се, съсобствениците-съделители могат да сключат спогодба относно разпределението на новообразуваните поземлени имоти между тях и евентуалното уравняване на дяловете, която спогодба се одобрява от съда. Влизането в сила на съдебното решение по делбата прекратява съсобствеността. Исковата молба и влязлото в сила съдебно решение се вписват в имотния регистър.
Материята, свързана с поземлените недвижими имоти, е твърде разнообразна, всеки казус изисква индивидуален подход и задълбочен правен анализ. Затова не разчитайте само на информацията от тази и подобни статии. За консултация, правен съвет и разрешаване на Вашия проблем се доверете на опитен адвокат.
Ако тази статия Ви е помогнала, моля, споделете я, за да бъде полезна на повече хора
<a href=”http://spodelime.com/” class=”spodelime”>spodelime</a>
<script src=”//spodelime.com/sm.js” async></script>
