Писателят Георги Янев: Сава Катрафилов е водил Ботев в Бургас с параход
Авторът на „Полъх над Тракия“ разкри, че четникът се е самоубил с револвера на войводата, защото е бил ранен и не е искал турците да се гаврят с тялото му
Димитър МИШЕВ
На премиерата в Бургас присъства и пра-правнукът на героя, дал живота си за свободата на поробеното отечество
„Благодаря ви, че почетохте паметта на един от главните революционери. Може да се гордеете, че той е бил учител и народен будител в Бургас, Поморие, Пирне. Права е моята братовчедка Светлана Стоянова, която твърди, че дядо Сава е бил като Матей Миткалото. Направете така, че и вашите деца да го почитат“, каза Георги Катрафилов, аплодиран от патриотите, дошли на премиерата, за да се докоснат до истината за монаха, захвърлил расото, за да се превърне в камбана за събуждане на човешката съвест и на естествения ни стремеж към свобода.
„Поп Сава Катрафилов, както и всички герои, дали живота си за смъкването на робските окови, не са забравени и няма да бъдат, защото заслужават да ги помним. Всички сме длъжни да пазим спомена за тях жив. Четох много материали, чиято цел е да бъдем унизени и да бъде потъпкан българският дух. В своите писания „учени“ като Балевска, твърдят, че нямало баташко клане, други пък писаха, че и турското робство било мит, а имало само присъствие. Затова един мой колега настояваше да напиша тази книга, която щяла да е като „Време разделно“. Като я прочетете, ще разберете това“, добавя авторът на „Полъх над Тракия“.
Той сподели, че много негови колеги от Дружеството на писателите в Димитровград, на което и той е член, са го питали защо е писал, че книгата е документална повест, след като им прилича повече на роман. „Аз съм привърженик на достоверността. Когато някой пише нещо на белия лист, той носи своята отговорност. За Катрафилов има написани много неща, но голяма част от тях са преиначени, други – преувеличени от негови съмишленици с цел за повдигане на авторитет, а някои са изопачили фактите от незнание“, казва Янев и дава за пример апостола на Априлското въстание Стоян Заимов и революционера Захарий Стоянов, написал „Записки по българските въстания“. „Те пишат за него без да са присъствали на някои от събитията. От 1960 г. съм се ровил навсякъде и съм изпращал писма до различни институции с молба да помогнат заедно да пресъздадем един образ на забравен апостол, отрекъл се от всичко човешко, но дарил живота си за свободата. Той е знаел, че ще загине. Опитах се да направя една хронология от неговото раждане през 1836 г. до 18 май 1876 г., когато е починал.
За мен той е идол, не мога да си измисля нищо
Затова и в подзаглавието на книгата ми пише, че е документална повест. От петата до 205-ата страница тя е документална. Само кориците са моя измислица. Аз съм се стремил да покажа личността на Катрафилов такава, каквато е била. Той с делата си доказа, че трябва да бъде уважаван“, подчерта Георги Янев. Той сподели, че когато е събирал материали за своя идол, се срещнал с един стар учител в град Елена и пред паметника на Ботевия четник даскалът е казал, че той не е убит.
Самоубил се е с револвера на Христо Ботев, защото е бил ранен с шрапнели
Действително е така. Достигнах до тази истина, добавя краеведът. Той разкри, че докато е учил в семинарията във Волград (Русия), Катрафилов е посещавал и курсове по корабоплаване, завършва и право в Одеса. Затова и той върти руля на парахода „Радецки“ след завладяването му от Ботевата чета.
„Стоян Шивачев потвърждава, че поп Сава е говорил с език като истински адвокат. Когато е карал курсовете по корабоплаване, той е идвал лично с Христо Ботев в Бургас. Не мога обаче да го докажа, но знам, че е истина“, призна писателят. Той призова представителите на Регионален държавен архив – Бургас, които присъстваха в залата, да му помогнат да достигне до документи, с които да защити тезата си.
Георги Янев разказа как Сава Катрафилов е вързал няколко монаси с едно въже и ги закарал в патриаршията в Пловдив, за да се покаят, че са яли блажно по време на пост.
„Той обича истината. Затова и аз съм се стремил да предам правдивия образ на този герой. За един такъв велик човек трудно се пише. Как да вмъкна измислица, когато тя ще действа в обратната посока? Стефан Цанев твърди, че е бил слабохарактерен, но това не е вярно. Не може един такъв революционер да хленчи. Когато е бил ранен при сраженията край Милин камък, той е молил Ботев и другите четници да му отрежат главата, за да не се гаврят с него поганците. Надявал се е от ръката на християнин да умре. Никой обаче не се е съгласил да го убие. Затова войводата му дава револвера си и той се е самоубил с него“, обяснява авторът на „Полъх над Тракия“.
Той разкри, че между свещеника, преди да се присъдени към четата на Христо Ботев, и Стоил войвода е имало голям спор за четническата тактика.
„Опитах в четата на Панайот Хитов. Ядохме чевермета и други работи, но накрая излезе ялова работа. Нека да използваме тактиката на Левски, да подготвим целия народ, за да е истинска свободата“, казал поп Сава на известния хайдутин.
„Българите не си знаят историята. За Васил Левски се твърди, че той е можело да бъде освободен, тъй като е бил пазен само от двама души. В Ловеч не са знаели, че са заловили Апостола, но в Търново се говорело, че са арестували демона на империята. Само две заптиета са били с Дякона в каруцата, но отстрани е имало въоръжени отряди. Същото е положението и с Ботевата чета. Турското разузнаване изпраща агенти, за да предупредят хората, че идва банда разбойници. Предупреждавали са ги да си крият жените. Затова след слизането на родна земя от „Радецки“, Ботев е бил отчаян“, добавя Янев. Вместо да въстанат и да се присъединят към четата, българите са се криели.
„Отчаяният поет и революционер хвърлил в река Огоста цветя и казал „Сава, ние ще сме като този букет, ще плуваме и накрая ще потънем във водата“, а Катрафилов му споделил, че отдавна знае, че тази работа е ялова. Когато чакат подкрепление, от Враца идва турска войска с две оръдия. С шрапнели от тях още при първия бой при Милин камък падат над 30 човека. Ранен е тежко и Сава Катрафилов.
Не се знае гробът му,
защото народът е бил много наплашен заради пропагандата на турците“, обяснява писателят.
Пра-правнукът на будителя обаче заяви, че има друга версия за смъртта му.
„Той е заловен от турците. Питали са го за имената на четниците, но не им е отговорил нищо. Поискал само вода, а вместо това са му дали оцет, за да усилят болката му. Впоследствие му режат главата, разнасят я из селата. Има различни легенди, но не знаем къде е неговият гроб.
Гаврата на турците е била ужасна“, каза Георги Катрафилов.
„На 2 юни ние, роднините и потомците на поп Сава Катрафилов, се събрахме в родното му място. В град Елена се поклонихме пред паметника му. Ходихме на мястото, където е била къщата му. Завърнахме се оттам малко преди премиерата на книгата“, сподели координаторът на сдружение „Солени ветрове“ Светлана Стоянова.
Директорът на Регионалния държавен архив Данка Георгиева пък разказа за времето, когато Сава Катрафилов е бил учител и будител в нашия регион.
„Есента на 1873 г. след като Катрафилов пребивава около три месеца в Белоград, се завръща от Одеса и вероятно слиза от параход в Бургас. Оттук започва неговата дейност в Бургаско до включването му в четата на Христо Ботев през 1876 г. За дейността му през този период разказва в своите спомени Стоян Шивачев. Църковно-училищното настоятелство в Бургас назначава поп Сава за даскал, но учителстването му трае кратко. Шивачев пише, че вследствие на скандалното му поведение, е бил уволнен преждевременно, т.е. преди да завърши учебната година през пролетта на 1874 г. След това той придружава сливенския митрополит Серафим в обиколката му в Одринска епархия, която все още не е била откъсната от гръцката патриаршия. На митрополита са били нужни помощници като Сава Катрафилов, за когото пречки в борбата няма“. Тя уточни, че в обиколката си из Лозенградско и Малкотърновско сливенският митрополити поканил и Стоян Шивачев.
„В продължение на около два месеца поп Сава и Шивачев обхождат селищата на цяла Странджа. В същото време под прикритието на помощници на владиката те агитират за провеждане на революционното дело, влизат в досег с населението, опознават нуждите и възможностите му за по-нататъшната дейност. През пролетта на 1876 г. Сава Катрафилов напуска Пирне, води двете си деца в Бургас при свой приятел и заминава през Карнобат за Сливен. Заедно с Черковски те възнамеряват да организират въстаническа чета, която да се прехвърли в Странджа. Тези планове са осуетени поради преждевременното избухване на Априлското въстание и разгромяването на четата на Стоил войвода в Сливенския революционен окръг. Пенко Черковски попада в ръцете на турската власт заедно с множество други сливенски граждани и дейци. Сава Катрафилов успява да се отскубне от лапите на властта и без да губи време, напуска България“, уточнява шефът на Регионалния архив.
„За Георги Янев историята не е хладнокръвна хроника на изминалите събития или панихида на миналото, а камбана за пробуждане на човешката съвест. Навремето дяконът Левски е казал: „Всеки народ ражда своите герои“. Герои знайни и незнайни са оставили трайна следа с името и делата си в страниците на нашата история. Всяко поколение живее с тях, така както си ги е изградило със своята памет. Ако се опитаме да направим макар и малък списък на тях, едва ли ще е пълен, защото все някой ще бъде забравен. Това може би е накарало Янев да тръгне по пътя на един почти забравен апостол на свободата – Сава Катрафилов. Стъпка по стъпка той върви по неравния му житейски революционен път от 1870 до неговата смърт“, каза още Светлана Стоянова.
Писателят Янчо Чолаков пък сравни „Полъх над Тракия“ с „Капитан Петко войвода“ и припомни, че след като се появява филмът по книгата на Николай Хайтов, полузабравеният герой е изваден от забвението. По подобен начин и Георги Янев представя Катрафилов в целия му блясък с всички качества на неговата личност пред широката читателска аудитория.
След представянето на книгата авторът и неговите приятели поднесоха цветя пред паметника на Сава Катрафилов в Морската градина.
