Защо плачем?

Още от най – ранна детска възраст, малките деца започват да изпитват интерес към деца от противоположния пол. Закачат се, играят си, смеят се заедно, правят бели.. разучават се. С израстването се променя начина, по който гледаме на противоположния пол, но интереса ни определено се покачва. В юношеска възраст вече усещаме онова вглъбяващо чувство – любов. И така… докато не пораснем достатъчно, че да осъзнаем, че всичко е просто една игра, в която все някой от двамата печели, а другия остава наранен. Тогава някои хора се отдръпват, поставят бариери около себе си, затварят емоциите си и заключват чувствата си. Така се чувстват по – силни и неуязвими, по – уверени и защитени.

Има обаче едно нещо.. и това нещо е толкова съществено, колкото многото подробности, които макар и подробности, изграждат живота ни.

Нека се замислим: защо страдаме, когато любимият/та ни напусне? Защото ни липсва? Никак даже! Ние плачем за самите себе си. Едва ли ви се вярва, но човек се влюбва в някой, не заради това, че този някой е кой – знае колко специален. Хората се влюбват заради самите тях. Заради това каква представа ТЕ са си изградили за човека до тях. Заради това как ТЕ се чувстват, когато са с него. Тоест: ние се влюбваме в собствените си мечти и надежди, в представите, които сме изградили, благодарение на неизчерпаемото ни въображение. И всякаш живеем в свой собствен, стъклен свят, от наши виждания, желания и пориви. И когато сме с някой, ние очакваме този „някой” да следва нашите правила и да живее според разбиранията, които сме вградили в този стъклен свят. А когато той не направи това, ние чувстваме, че стъкленият ни свят се разрушава, мечтите изчезват в безкрая и плачем… не защото сме изгубили онзи, който отказва животът му да бъде режисиран спрямо нашите желания, а защото сме изгубили своят стъклен свят. Защото сме изгубили себе си 🙂

 

HTML код на статия

Автор: Katerina


VN:F [1.9.18_1163]
Рейтинг: 0.0 от 6 звезди. (от 0 гласа)

2 коментара по “Защо плачем?”

  1. harkon каза:

    Много вярно. Случвало ми се е на 2 пъти през живота да загубя себе си, поради разпадащ се стъклен свят и неизчерпаемо, но незадоволено въображение.

  2. aradia каза:

    Интересен поглед над темата. Не бях чела или слушала за този аспект на това чувство.

Напиши коментар