В прегръдките на Афродита
Лято е и градът пак опустя, защото всички се изнесоха към Черноморието – класика, както се казва. Ако ви е омръзнало всяка година да гледате собствения си съсед до вас на плажа, опитайте нещо различно. Кипър например. Не че природата е по-красива от нашата, даже напротив – в по-голямата си част наподобява лунна повърхност. Живописен контраст обаче създават големите тераси с много цветя и зеленина, където местното население отглежда лимонови дръвчета, японски рози, отрупани с пурпурни, виолетови или жълти цветове, палми и разноцветни рододендрони. В манталитета им се усеща силно английско влияние, което ги прави по-сърдечни, по-толерантни и по-отворени към света. На острова ежегодно се стичат повече туристи, отколкото е местното население. Причината са историческите паметници, както и кристалните води на Средиземно море, съчетани с модерни хотели, пътища, комуникации и високо ниво на обслужване.
Столицата Никозия е бизнес центърът на страната, а Тродос – на лозарството и винарството. Пафос(бивша столица от времето на Александър Велики) е свързан в голяма степен с гръцката митология и се смята за родното място на Афродита. Останките от римски, византийски и венециански крепости с типична средновекована архитектура, както и катакомбите край града, съхраняващи гробовете на много владетели, са атракция за туристите.Ако искате да напазарувате, отидете в Лимасол, където вероятно има повече магазини отколкото в София. Там, както и Ларнака, ще откриете и типичното излъчване на морски курорт. Със сигурност няма да срещнете някакви грандиозни архитектурни проекти. Все пак трябва да знаете, че с изключение на Пафос и Агия Напа пясъчните плажове са рядкост, но затова пък хотелските басейни са безплатни дори за външни посетители.По крайбрежните улици на градовете са разположени стотици таверни, пизарии и какви ли не ресторанти, а кухнята е типично средиземноморска – сърми, мусака, кебап, мезета и, разбира се, местно узо и вина. Националното ястие на острова е варен бял боб, гарниран с домати, краставици, лук, маслини, зехтин, късчета риба тон и миди. Любопитно е да знаете, че приказката „Във вода гази, жаден ходи“ важи с пълна сила за Кипър, защото островът е безводен – няма нито реки, нито езера или язовири. Водата се вади от дълбочина 80-100 метра, а централното водоснабдяване е само за няколко часа дневено. Но не се притеснявайте – всяка къща има локален домашен запас.Източник: списание „Одисей“ – Зона
