ЗА СЛОЖНАТА ПРИРОДА НА ПРОФАНА И НЕОБЯСНИМОТО МУ ЖЕЛАНИЕ ДА ТВОРИ
или как стилистът стана режисьор
Четиво за лошите практики в браншовете на рекламисти, интериористи, телевизионери, архитекти и всички, които ежедневно убеждават клиентите си в предимствата на топлата вода.
oт Стефан Стефанов
режисьор
Различните професии – Онзи там не върши нищо
Има стар виц за един човечец от село, който се озовал насред градската градина в Столицата и там видял да свири оркестър. Досега човекът не бил виждал нито Столица, нито оркестър, та се впечатлил силно и поспрял да погледа. Придружителят му, градски човек, се зачудил на интереса му и попитал какво му е толкова специалното на оркестъра.
„Ми чудното е това, че тука всеки нещо прави – надуват някакви медни тръби, пънат се , а оня отпред не върши нищо, само размахва една пръчица! И мен да ме сложиш на негово място, и аз ще се справя.” рекъл човечецът.
Така е наистина, някои професии изглеждат много лесни за страничния наблюдател и вица затова е смешен, защото в него има житейска достоверност. Но вицът не би се получил ако човечецът се беше впечатлил от регулировчика на кръстовището. Размахването на ръце и свиренето със свирката пак изглежда проста работа, че и отгоре на това ръководна! Но липсва нещо съществено – професията на регулировчика не изглежда престижна.
И затова вицът е за диригент.
Специалните професии
Защо някои професии имат специален ореол и изглеждат силно привлекателни? Свързано ли е това със сложността им или специалните изисквания към човекът, който ги упражнява? Защо професията на физикохимика не се ползва с такъв очарователен ореол? Там се изисква море от знания, изключителен интелект, воля и последователност в усилията. Все сериозни качества. Но въпреки това не се забелязва наплив от желаещи да станат физикохимици.
Властта тук и сега
Дали професиите, които изглеждат като да предлагат власт над другите имат този специален за профана очарователен ореол? Има може би нещо такова. Всеки е чувал гневената реплика „ Да имах малко власт, щях да… „ Така обикновено гневният разрешава някаква несправедливост или поставя някого на мястото му. За властта обаче вицовете са други. Там герои са разни генерали, политици, лордове, коняри, разсилни и подобни крайно разположени в йерархията индивиди.
Творческото начало е у всеки
А нашият виц е за диригент! Диригентът е човек на изкуството и може би това прави професията му е привлекателна? Да, всеки човек има потребност от творчество, но затова дори не е нужна творческа професия. Съседът, който е остъклил терасата си сам, прилагайки неочаквани материали като ярко оцветен щперплат, изостанали от вилата винкели и разнотипни стъкла, също е преживял акт на творчество и това несъмнено го е удовлетворило. И със сигурност е показал на гости и на приятели какво е сътворил и се похвалил колко изгодно му е излязло. Професията на физикохимика е творческа, но както се разбрахме в началото, никой не виждал опашка от кандидати пред факултета по физика.
Защо тогава този притегателен ефект на някои дейности? Особено сред профаните?
В лъча на прожектора – жаждата за внимание
Дали публичността, която предлага една професия допринася за този специален привлекателен ореол на някои професии? Работата на певицата, танцьорката, актрисата предлагат тази публичност, имат и творчески потенциал. Добре познатите потребности от внимание, зачитане, одобрение, попадане в светлината на прожектора тук ги има, даже в повече. Но нашият герой от вица не е искал да грабне тромпета и да посвири, а е искал да размахва диригентската палка. Защо ли? Ами защото с тромпета ще се изложи. Неподготвеният бяга от дейности, в който липсата на талант и подготовка лъсват веднага.
Безопасно на чуждия гръб
Та къде ли се корени желанието да заместиш именно диригента? Явно за лаика тази възможност изглежда безопасна – оркестърът ще продължи да свири, човечецът ще си маха с пръчицата и всичко ще мине гладко. И наистина, нали музикантите си могат да свирят, защо да не посвирят и водени от неговата ръка? Така хем ще твори човечецът, хем ще застане в центъра на вниманието, без да се изложи. Има шанс даже и да му ръкопляснат накрая. Кой не би се изкушил от подобна оферта? Имаме я тук и властта, и творчеството и вниманието, и престижа…
Как стилистът стана режисьор
Ето така вероятно разсъждава и дамата, която настоя да вземе в свои ръце режисурата на един PR клип, който беше възложен до вчера на мен. Дамата е със солиден опит в оформлението на страниците в едно лайфстайл списание. (чудна българска дума). Тя знае на кой тоалет какъв цвят шнола да добави, за да излезе по-добра снимката на модела в списанието й. Знае , че банските се ползват често във вода и обикновено използва водата като концептуален мотив във сложните си комуникационни замисли. При това положение как да оставиш този важен комуникационен елемент – PR филм, в ръцете на някакъв режисьор, който не обитава описаните горе концептуални дълбочини. А и изглежда няма опасност да се изложиш– оператора все ще заснеме нещо читаво, това му е работата все пак, а после ще му мислим на монтажа. Там , на монтажа, чудеса се вършели, казват хората.
„Твърде много ноти”
Известен е случая с композитора В. А. Моцарт, който получава от Императора следната насока за подобряване на операта му „Отвличане от сарая”
„Има твърде много ноти. Махнете част от тях и ще стане чудесно.” рекъл Императора
Как се работи под ръководството на лаици, поставени на да управляват процес, който не познават? Запознатите с проблема знаят как се работи с хора, които дори не познават професионалния жаргон и го искат нещото „ по-така”, „по-силно” „да ми стане яко като го видя” и други такива, без да могат да кажат как да се постигне искания ефект. Не завиждам на оператора и монтажиста от горния пример.
Свръхконтрол – страха да се оставиш в ръцете на другите
Било то архитекти, рекламисти, интериорни дизайнери и т.н. всички те са се сблъсквали с упорити клиенти, които искат глупави неща и настояват за правата си на платци и поръчители. Като при това поръчителя на продукта или услугата няма почти никаква представа за дейността по създаването му/ й. Но не това е проблем. И разтревоженият татко на болното момиченце не разбира нищо от дейността на хирурга, който е избран да оперира детето му. Но таткото не би се втурнал в операционната за да замести хирурга или да му казва с какви инструменти и по каква метода да извърши операцията. Макар и поръчител и силно заинтересован от успеха на операцията, таткото участва само в избора на хирург и после стиска палци хирурга да се справи по възможно най- добрия начин. И толкова.
Така е в хирургията, хората се плашат само от името й дори и стоят настрана. Но има други професионални сфери, които като магнит привличат всякакви желаещи да се изявят.
От футбол и от жени разбираме всички!
Около това се върти странното явление при което на клиента му се струва, че той познава задачата по-добре от този, на който е решил да я възложи.
Така както никой извън гилдията не би се втурнал да коментира статия по физикохимия от научно списание, така почти всеки с охота коментира гледания филм, дизайна на новата „тройка”, „петица”, шестица”…, рекламата на еди-кое си пиво и т.н.
Явно има неща от които разбират всички. Ако не много, то поне достатъчно.
В моя случай клиентът – собственик на шивашки бизнес, се беше умислил сериозно как да се напише сценария… Това уморява и мъчи.
Примерите
Отишъл един при архитекта и му казал: „Щот съм учил техническо чертане в училище, е тука съм нахвърлял на милиметрова хартия как да ми стане къщичката. Ти да ми я дооформиш.”
Ако го пренесем това в света на хирургията:
„Бе на село едно време съм гледал как дерат агне, започнах тука малко със скалпела да пооформя дъщерята, ти да ми я довършиш в тоя дух.”
Примера с архитекта е съвсем реален. Тогава защо да не стане реално и това:
„Толкоз години издавам списание, един PR филм ли няма да врътна!”
Ами да, защо не. Особено като задачата вече е до голяма степен решена от режисьора. Какъв е проблема- ще го изхвърлим и ще си го довършим ние. И няма да му платим нищо , да не излезе, че има някакъв принос. Ние сами си знаем всичко!
Поуката…
Пиша това, защото знам, че описаните неща се случват често. Особено у нас, в България. Тук параноичният фон е твърде завишен и все ни се струва, че няма да ни обслужат добре и ще ни измамят. Описаната практика е изключително развращаваща. Тя води до неефективност – директна загуба на пари и на време, мудност и най-вече изнервя и изтощава участниците. Колкото повече хора добият осъзнатост за проблема, толкова по-трудно ще вирее тази лоша практика. Професионалистите по-трудно ще се съгласяват да работят под командването на профани.
Всеки харесва да гледа добре направени филми, да слуша виртуозно изпълнение в концертната зала. Тези продукти на колективния труд се възприемат с лекота и приятно чувство. Но нещата създадени по споменатата лоша бизнес практика имат един основен недостатък:
ТЕ НЕ СА ДОБРИ.
В тях ясно си личи смесването на различните почерци, липсата на единна идея, напрежението и умората на сътворилите ги. И най-вече личи, че са правени без желание, че оператора е броил минутите до края на снимачния ден, че е проклинал на ум всички, които му висят на главата, затова че не знаят точно какво искат. Да не говорим за тези пред обектива. Тяхното отегчение не може да се скрие зад никакви изкуствени усмивки, развети от вентилаторите коси, изкълчени пози и дебелашка еротика. Продуктите на този вид псевдо-артистичен труд наблягат на префърцунения, нереален образ , наричан „имидж” и създаването на грешни нагласи в аудиторията. Като така само допринасят за фрустрацията на читатели и зрители.
Като за финал – благодарности
Признавам огромния принос за сътворяването на тази статия на 3-те години работа в маркетинга на R.J. Reynolds Tobacco, с техните световни марки, над 15-те години работа във различни телевизии, на 10-те години, прекарани в Софийски Университет и НАТФИЗ „Кр. Сарафов” и най-вече на всички профани, които изгарят от желание да ми обяснят нещата , с които се занимавам ежедневно от години. Без тях този текст никога не би се случил.
