Суровата истина 1
Искрено ме разсмиват опитите да се докаже полезността или вредата на една храна…Не веднъж са ме увличали в такава безкрайна самоизяждаща се игра… Сега, след като досадата и възмущението от повсевместната манипулация временно са стихнали, мога с усмивка да кажа…
За всяко нещо има две противоположни мнения или ‘всичко е истинно’ – особено ако е подкрепено от подходяща щедра ръка… Древните гръцки софисти отдавна са открили тази велика истина, така че можем да я пренесем и поднесем на съвременната си трапеза, претрупана с мнения кои от кои по-фрапиращо неясни и поради това опасни…
Често черпим вдъхновение или апетит от миналото, но в най-добрия случай стигаме едва до ледниковата епоха…(не, не до замръзналата кофа в… на прабаба ни блока, пардон, двора… с това масово застрояване останаха ли дворове!?) Ами преди това? Замисляли ли сте се за Естествеността на Райската градина? За Изобилието от блага, потънали някъде дълбоко под леда на вече незагряващите ни мозъчни гънки… Ха! Хванах ви! Атеисти и Фанатици, ръцете долу! Останалите, не дъвчете на полуготово! Измихте ли се преди да седнете да белите до голо същността!?? И преди да започнете да ме замеряте, нека уточня: все още всички се чистим от разни неща, като на първо място стои осъзнатостта: кои сме, къде сме и защо не прилагаме дадените ни знания!?
Ето ви малко прясно снесени доказателства: http://oceansoul.truden.com/vegetarian.htm – всеизвестно е, че вегетарианството или растителноядството като начин на хранене напълно съответства на нашата анатомо-физиологична структура. Чак ми е досадно да го споменавам заради елементарността на факта! Нещо повече, хилядолетия наред това е бил единственият приемлив, допустим за ‘чистите умове’ начин, докато не настъпила поредица от катаклизми, изменили вида на Земята…
Ще кажете, че се ‘развиваме’, че не може и не е нужно да се ‘връщаме толкова назад’!? Но прогрес ли е това или регрес? Нека само се огледаме… и кой ви говори за ‘връщане’, вие за Възраждане не сте ли чували!?…
Простете за вълнението, но срещата с толкова безпочвени оправдания, бездействие и неразбиране, може да накара всеки виждащ разликата да започне да… оре!
“Веднъж се живее!” Да, именно затова нека бъде качествено! Да разчупим стереотипа, обобщен от Джордж Карлин с думите: “Научихме се как да преживяваме, но не и как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.” Не става дума за здравословието само по себе си, а за начините да бъдем във върховата си форма, за начините да останем такива до мига, в който решим да си отидем от тази Земя – не принудени от ‘обстоятелствата’, прекършени без време, оставени на доизживяване… Хора, искам да ви видя как карате сърф, когато сте на деветдесет например и да ми се усмихвате със собствените си здрави зъби!… Разбира се, че всеки има право да следва и да вярва в каквото си избере, всеки има право да умира…както и когато си иска (макар че последното е съмнително, все още не са узаконили евтаназията).
Все пак, убиват ни толкова много неща (а понякога и хора) като обездвижеността, тютюнопушенето, алкохола, като липсата на мечта, чувството за вина, произвола… един фактор повече или по-малко има ли някакво значение пред великото ни жертвено примирение!? До там ли стигнахме!? Или по-скоро, там ли останахме – до боклука на земята, хвърлен защото наоколо кошчета няма!?
Разберете, месото в чинията ви е част от нечий труп. Обикновено преди това също сте го смятали за ‘сладичък’, но поради по-субективни причини. На това някои му викат поръчково убийство. Други се смеят, преглъщат и бавно се превръщат в същите трупове, само че ходещи… Въпреки това, имайки предвид натрупаната дългогодишна интоксикация, не ви съветвам да се отказвате от животинските продукти изведнъж, без съпътстващи очистителни процедури… И особено, ако психически не сте готови за промяната… Защото ние сме това, което ядем в буквалния смисъл – преработената храна, вливайки се в кръвния поток, достига до всяка клетка от нашето тяло и тъй като притежава своя био-енерго-информационна структура, тя определя мисленето ни. Затова и постенето винаги е било най-прекият начин за влияние върху съзнанието. Чрез поста ‘ние сме други, ние сме нови’, но временно – докато не се върнем към старите си навици… Да, храненето е един много древен и дребен навик, който е залегнал в основата на личността ни. Нека бъдем по-хуманни, контролирайки ритуала на вграждането, доколкото можем… поне за да си спасим сянката…
Хората в лагери, болници, затвори и други институции са зависими в по-голяма степен от своята среда… Затрупаните от лавина, летящите със самолет, живеещите сред ‘вълци’, попадналите под обсадата на нечия армия или под влиянието на властните си майки всъщност са попаднали в илюзията за безизходица заради заплахата на глада… Но това са екстремни, извън-редни или най-малкото стадни условия… Нека бъде Личността!
При всички случаи, търси се у-местността! – Индивидуално определяна според конкретната ситуация, а не изфабрикувана по образцови общи правила…
Статията определено ми допада но е малко неясна тезата, метафората и хиперболата като че ли ми идват в повече в крайна сметка за апетитите на тялото или на духа говорим?
И за двете, Ленче!:))) То за къде сме ние, летящите духом без своето тяло;)) – да си починем когато мета-формата ни се нажежи до бяло… Не случайно съм поставила номерче в заглавието – просто темата е толкова обширна, че дълго ще трябва да се отдалечаваме, за да можем да я видим…цялостно!… Благодаря ти за коментара, ценно ми е всяко мнение! Но имай предвид, че я писах с идеята: следва продължение… (което пък малко се проточи и във времето)