Как стандарт при изследванията може да провокира ново откритие
Всяко изследване върху дадено заболяване е критичен елемент при борбата с изтощителните и смъртоносни условия на заболяването. На лабораторната маса учените проектират и изпълняват предклинични проучвания, които могат да са основата на следващия пробив в медицината и лекарствата. През последните няколко години, обаче опасенията за качеството на научните изследвания фокусира вниманието на множество заинтересувани страни в областта на научното общество. По-точно научното общество е започнало да проверява документално това, което веднъж е прието за естествена, приемлива и относително неизбежна част от екосистемата на проучването, а именно широко разпространена и системна невъзпроизводимост на резултатите от научни изследвания. Много от изследванията подбудиха голяма част от хората да се погрижат да имат своя собствена банка за стволови клетки, тъй като изследванията в медицината са насочени най-вече в тази посока. Само в САЩ почти 115 милиарда щатски долара се очаква да се изразходват годишно за изследвания, половината от които отиват за предклинична работа. А статистиката показва, че 50% от тези предклинични изследвания са непродуктивни. В резултат на това няма да е пресилено, ако кажем, че десетки милиони долари от средствата за изследвания са похарчени за такива проучвания, които с прилагането на някои стандарти могат да бъдат продуктивни и следователно по-ефективни.
Липсата на продуктивност най-често е резултат от непреднамерени кумулативни грешки или пропуски в процеса на научните изследвания, включително и референтни материали, матрица на проучване, лабораторни протоколи и анализ на данни и докладване. Например клетъчните колонии, които от десетилетия са били използвани в различни биомедицински изследвания и изследвания на раковите заболявания, включително за развитието на ваксините, реконструктивна медицина със стволови клетки и клетъчно биологични изследвания. Клетъчните колонии, обаче, имат своите цели и могат да бъдат източник или да допринасят за липсата на продуктивност в медицинските изследвания дължаща се на широко използваните неидентифицирани или замърсени клетъчни колонии. В действителност погрешното идентифициране на клетъчните колонии е най-големият проблем в историята на изследванията, в резултат на което се получават неуспешни изследвания или закъснения в пускането на определен нов медикамент на пазара.
Разпространението на замърсени клетъчни колонии е документирано въпреки повтарящите се анализи като допустим стандарт за удостоверяване на клетъчни колонии поради тяхната относително ниска цена (около 200 долара на анализ). Един добре известен случай е този на клетъчни колонии на адриамицино устойчивият аденокарцином в гърдите, при който повече от 300 проучвания за използвали тези неидентифицирани клетъчни колонии, които последствие се оказва са извлечени от човешки овариални карциномни клетки. Друг случай за неидентифицирани клетъчни колонии са MDA-MB-435 като повече от хиляда статии са публикувани на основата на резултата за тройно негативна метастатична клетъчна колония на рак на гърдата, която се култивира успешно. На практика такива изследвания и резултати се оказват не надеждни.
