Клептуза – защита местаност Велинград ( 2 част )
Един от най-ценните видове в парк Клептуза от създаването му, са двата броя плодоносящи гинко, с много интересна история като вид :
Ginkgo biloba– един наистина уникален, реликтен вид, в диво състояние се среща на много места в Китай.Достига височина над 40м и диаметър на стъблото 2м, намерени са екземпляри на възраст над 1000г.Короната му отначало е пирамидална, листата са ветрилообразни, спираловидно разположени на клонки.Двудомно растение, мъжките и женските плодообразуващи органи са събрани по скъсени клонки, цъфти май.При добри условия екземплярите плодоносят на възраст 20-30г.и тогава се разбира кой екземпляр е мъжки и кой женски.Семето е костилка с яйцевидна форма, с дължина 2-3см и ширина 1,5см.Външната месеста обвивка е с неприятна миризма, узрявя октомври.Светлолюбив вид, изисква свежи, плодородни и богати на калций почви.За да достигне до нас му е помогнало едно негово качество- необикновената му устойчивост на замърсяването на въздуха.Освен другите си качества, то е устойчиво на огън и вредители.Листата му запазват книгите от пожълтяване и гниене, използва се в медицината и козметиката.
Опитвайки се да погледне в миналото на нашата планета, класикът на ботаниката М.Попов, си представил това време, когато изчезнал Тетис- древното средиземно море.Сушата, появила се на мястото на водата, се оказала свободна.От югозапад настъпила флората на сухите, горещи пустини, а от изток флората на топлите и влажни гори.На земята се намерили две „живи изкопаеми”, по едно от всяка флора.Първото, пустинното, Попов нарекъл”Флора на Велвичията”, а второто-„”Флора на Гинкото”.Древното гинко е живяло преди 125млн.год., когато динозаврите тъпчели планетата.Всичко у него е необичайно: иглолистно с опадващи, подобни на широколистните листа, семената жълти като слива, зреещи на клонки или листа.Расте в Япония и Китай край храмове, но за това как са се сдобили с него свещениците, историята мълчи.За науката е открит в 1690г. в Япония от лекаря в холандското посолство Е.Кемпфер.Описан е от него в 1712г. под името гинко/в превод „сребърна праскова” заради плодовете си.
За първи път един любител на екзотични видове го пренесъл в Европа –Англия в средата на 18в.По-стари дървета гинко в България има в София, Пловдив, Варна, в стария разсадник край гара Белово, парк”Кричим”.В парк”Евксиноград”на възраст 40г. е с височина 21м и диаметър на стъблото 46 см.
В защитената местност в зоната на м.”Маркови скали”има построен през 2002г. параклис „Св.Илия” в близост до място на открити на площ от 1дка култови предмети на светилище от 7в.-4 в. пр.Хр. от така наречената „желязна епоха”.Предполага, че е било култово оброчище на тракийското племе беси, останало от тази епоха.
В района на Чепино, по списъка на лечебните растения има 465 вида.В защитената м.”Клептуза” има общо 285 растителни вида, от тях 260в. тревисти.
Основният вид в защитената местност са естествени насаждения от черен бор на възраст над 100- 160г.Pinus laricio- черен бор- с височина до 40м, в млада възраст с пирамидална корона, по-късно разперено- чадъровидна форма.Иглите са тъмнозелени 8-18 см по две в брахибласти, запазват се от 21/2 до 8г.Развива силна коренова система, разклонена до 8м. Понася добре ниски температури, устойчив на сухия климат, невзискателен към хранителността и влагата в почвата.Използва се за реконструкции на нискостъблени гори, подходящ за единично и групово засаждане.
